автор: naste

Колко още години назъбени
ще отхапват стебла от живота ни?
А мечтите - в ливадата спънати
кротко дишат - това е имота ни.

Обеците - уроци научени,
на ушите - запазена марка.
Пак ни лаят кварталните кучета,
бели ризи не са ни по мярка.

А очи - колко още прободени,
ще се блъскат в гърба на простора?
Вече губиме образ, подобие
на човеци, на люде, на хора...