автор: min4o

Мощен писък раздра недрата на земята
Предсмъртен стон обля кървави полята

Хората приведоха мълчаливи си глави
бяха паднали не те,
а техните братя и сестри, майки и бащи.

Дигна някой там поглед,
смръщи се над свойто рало
и пак... мрачно запори бразда след бразда.

Друг присви очи цял блед,
придърпа по-плътно черното забрало
и пак... озъртайки се запори тъжната земя.

И на този жалък свят проклет народът клет
проклинаше със злоба своя лош късмет.