автор: kameja

И за пореден път изгубих се
във лабиринта на представите
за редно и нередно...
Като дъжда навън са сиви
измислените ми стени,
от страх и недоверие във себе си...
Пропуснатите мигове
превръщат се във пясък
и засипват извора...
А облак, осветен от слънчев лъч
проблясва в бяло...
Не знам дали е истинско това,
което виждам...