автор: gumbert

из сборника "Отчаяние"
Безсъние

До вчера просякиня, днес предлага ми се трон,
И чудно ли е, че от страх ми идва да завия,
Че навсякъде привиждат ми се клопки:
- Не си ли тръгнал още? Тук ли си? Със мен?
Щастието да посрещам с радостно доверие
И на погледа да отговарям със безгрижен поглед,
Но и насън, макар и свикнала да губя,
Аз ще повтарям: - Не си ли тръгнал още? Тук ли си? До мен?


Бессонница

Достался трон вчерашней побирушке,
так диво ли, что я от страха вою,
что всюду мне мерещатся ловушки:
-- Ты не ушел? Ты здесь еще? Со мною?
Встречать бы счастье радостным доверьем
и отвечать на взгляд беспечным взглядом,
но и во сне, привычная к потерям,
твержу: -- Ты не ушел? Ты здесь? Ты рядом?