автор: railleuse

Мисълта ми е силна - теб достига през девет времена, та в десето
Острие, впито в спомени (уж в немилост, а в тях все ровим и двете)
... в паметта - оригами - причудливи хартиени късове
Мисълта в тях се лута. И не спира да търси пролука
И защо иска стръвно тези болки неотболели...
Тя във мен няма минало, нито бъдно. Нейно е времето
Мойто тъжно "тогава" отново, и пак, съживява
Мойто "утре" отрича - нарича го "празна забрава"
Е, и хубави късове тя от скрина старинен изравя
Но за миг-нежност пазена после с век от тъга ме задавя
Шумолят ярки спомени. Твоят образ - в безчет оригами
Аз пак бягам неистово. Но ме следва без жал мисълта ми -
любовта ни бе всъщност като грешно изчетена книга,
уж, със мъдрост изпълнена, я притварям ...,в началото стигам
Обичта все тъй силна е, че през девет земи да те стигне,
мисълта ми е слабата - не можа тя от теб да отвикне...