На всеки ъгъл се спъвам във погледа ти
А не мога да си го спомня
Само усещане помня. В него се спъвам
Колко време се взирах в очите ти
А не мога да си ги спомня
Само как се удавям във тях. В тях,
докато се гледаме, допрели лица
И сме циклопи. И сме деца
Спомням си само… бенчица,
до ноздра изящна… не помня коя…
май… пръстите ми я помнят…
И устните, и тях не помня…
Шията и раменете ги помнят. Не аз
Плътно по мене ги помнят,
… до лудост ги помнят
Скривах се в тази близост, трепереща
и внимавах, внимавах, преглъщайки,
да не изхълцам издайнически
Така и не ме видя…
Аз се разтворих във тебе
Как да си спомням?
Как да забравям?
Като мъгла не присъствам даже
Но все се спъвам във погледа ти
А не помня вече очите…