Боли ме от обич и даване...
Дали не преминах
границата на оцеляване?!?
Дарих ти размах,
време и сили;
по глътка от своя живот
в трудни моменти
ти давах да пиеш.
Моята вяра и магичния чар
капка по капка
в твоята чаша преливах;
с вълшебствата свои
изградих твоя свят
и криле сътворих ти
за полет.
Тук съм -
обикновена.
Вървя до теб -
с гола обич...