автор: Snejen_bor

Подтичват листата на пръсти обрулени,
балетно и хоп ,па дьо дьо.
Немея възторжено,
свирука ми вятъра:

Божественно,
в стил: "Murillo"!
Ей, клони плешиви, преплитат дърветата,
разчувстващо кършат снага.
Изплаква очите
небето навъсено,
сбогува се: О...красота..
Маса, свещица мъждее в прозореца,
две чаши пенливо "Мерло"
две сенки ефирни,
миг от безвремие,
есен рисува с перо.