Светът ни съсипваш ,
сърцата ни разбиваш ...
С обидни думи ни наричаш
и на това всеки път наново ни обричаш.
Всичко повтаря се
и едно и също е ,
но всеки път сякаш начало е
и в по-голям , камъка
в душата ми превръща се !
Няма ли да ни оставиш...
Дай ни малко свобода.
На първо място да ни поставиш...
не можеш да го сториш ,
а ние не можем да мечтаем за това ...
Тогава остави ни ...
ако трябва изгони ни
и подяволите ...
това не значи "отново нарани ни " !