автор: radi_radev19441944

...

Очевидно се налага да преосмисля някои факти. Досега се опитвах да повярвам в нещо невероятно, но сега е препоръчително да го изтрия от паметта си, поради настъпили съществени промени. Това очевидно не става с бутона delete и ситуацията е доста по-комплицирана. Разбира се, в края на краищата, както и очаквах, нещата дойдоха на мястото си и това беше неминуемо. В последния диалог по време на преговорите д-р К подхвърли мимоходом, че съществуват възражения, което поставя сделката под въпрос, освен това не може да ме приеме в офиса си /няма нужда от допълнителни преговори/ и пр. по причини, касаещи реакцията на заинтересуваните страни. Тя е права: Тези възражения наистина съществуват и объркват плановете, което проваля същността на сделката. Това налага анекс към договора и съобразяване с редица компромисни варианти.
Накратко – опитах се да пласирам една любов /такава е моята стока/, но тя се оказа с изтекъл срок на годност. Поради което бе направена рекламация и търговският партньор се отклони от намерението си да продължи контракта – тоест – в един момент моята оферта се оказа неподходяща.
Действително, конкретният продукт се изготвя по остаряла технология и разговорът ми с Демиурга по този въпрос не дава резултат. Неговото мнение по темата е неизменна – стоката трябва да се бракува и изхвърли, понеже рециклирането на подобен продукт не се котира на пазара и този факт не зависи от решението на Европейския парламент, нито на комисията по защита правата на потребителя.
Истината е, че в този бизнес пласьорът винаги се движи по ръба на банкрута. Това е единственият бизнес, при който обратно на общоприетата тенденция – продавачът плаща на клиента и цената не е съобразена с парични стойности, нито с движението на индекса Дау-Джонс. Най-често партньорът се измъква с извинението, че вече има други планове или че съществуват препятствия, свързани с предпочитанията на други страни, които па принцип нямат нищо общо с проблема, както и моралните норми. Неизменно се поставя въпросът „какво ще стане по-нататък” след като изтече гаранционният срок. Тогава се налага да давам обяснения, че той е предварително изтекъл, което не е никак благоприятно за бизнеса.
По принцип, пласментът на любови не е като пласмента на памперси и вибратори. Има съществена разлика. При него може да банкрутираш и по време, когато на пазара има достатъчно търсене – най-вече тогава – и тези банкрути нямат парични измерения. Партньорът винаги се интересува дали стоката е първа или втора употреба, дали ще може да я ползва неограничено време и т.н. Поставят се неизпълними изисквания.
Обикновено остава недоволен и единия, и в другия случай. Но и тук, както и в магазинната мрежа новият продукт има редица преимущества – не само поради лъскавината на етикета, но и поради редица други съществени фактори. Амортизираната любов може да бъде предпочетена, но за временна експлоатация и само от някои крайно нуждаещи се, но с много уговорки, и много съмнения относно нейната ефективност. Трябва пласьорът да бъде особено вещ в рекламата, за да бъде реализирана сделка с такава любов. Тази стока не може да бъде дадена на лизинг, поради съществуващ риск от рекламации. Особено е трудно, когато тя се ползва от друга клиентела и е регистрирана нотариално посредством семеен договор.
Пласьорът на любов е най-комичната фигура на света, защото се опитва да пласира това, което често не съществува. Обратната постановка също е валидна: често пласира най-хубавата си любов на този, комуто не е нужна.
В този смисъл, не бих могъл да твърдя, че ползвам ноу-хау, защото моят опит в конкретната сфера не се отличава с някаква изключителност. Определено предпочитам класически технологии, което не ми позволява да предложа на пазара особени авангардни постижения. Визията ми е скромна: Предлагам любови в класически вариант – често поизносени, често с досадни кръпки /почти като хипита/, предизвикващи снизходителни усмивки и носталгични настроения.
Поради което и маркетинговата ми политика е достатъчно провалена. Нямам навик да обърквам купувача с препоръки за изключителност на качеството, което не означава, че впоследствие не получавам рекламации. Рекламациите в този бизнес често са повече от заявките.
И като така, последната ми сделка е на път да се провали – не само поради непригодност на пласьора, но и поради нескончаеми изисквания от страна на клиентелата, предимно по посока удължаване на гаранционният срок, с ясна визия за бъдеща консумация, което по принцип е твърде озадачаващо и трудно. Най-вече поради неподготвеност на пласьора – тоест аз – за подобно развитие, както и частнособственически претенции на друг ползвател, който по принцип разполага, но изобщо не ползва преференции.
Но не е препоръчително да се предлага продуктът на парче /това не е торта или пица/ поради което пласментът се оказва особено неудачен. Реакциите са противоречиви и винаги се свързват с думичката „но” – тоест – „добре е така , но...” и т.н. - следват аргументи, придружаващи това „но”./
Единственото преимущество в този бизнес е, че печалбата е в сферата на имагинерната реалност, поради което не се облага с данъци; няма как да изчислят добавената стойност, дори със средствата на Майкрософт. Тъй като патентът е издаден свише, ще е малко трудно да изискват и патентен данък – поне докато парламентът не е решил нещо друго.
Законът за защита на потребителя в случая е неприложим, но всяка антиреклама срива имиджа на фирмата тотално. В този смисъл д-р К би могла да направи изявление в медиите, което би подсилило отрицателния ефект. Що се отнася до амортизации и други фактори, влияещи негативно на пласмента, пласьорът никога не е застрахован. Дори неупотребяван, продуктът се износва и би трябвало да има срок за годност, но няма. В ушите на благосклонния потребител рекламата на този продукт звучи винаги като музика, а на незаинтересования – като грак. И никакви трели и акорди не могат да променят ефекта от този грак. Впоследствие реакциите са нещо като демонстрация на чувство за хумор. Поради което демонстрацията на ухажване /пробна експлоатация/ и пр. придобива експериментален характер и обикновено се превръща в провал. Това ме кара да се опасявам, че офертата ми спрямо фирмата на д-р К върви в тази посока. Преговорите се водят на китайски, предимно в писмена форма, а аз съм зле с писането на йероглифи.
Парадоксът в този бизнес е, че често оригиналната стока не се котира, а се предпочита пиратска продукция със съмнителна стойност от разни офшорни компании. Резултатът от рекламата е често негативен и влизат в сила някои принципи от „Теорията за обратния ефект”, която съм формулирал в един предишен трактат. Съобразявайки се с реалностите, ще се наложи да поставя функцията пред аргумента /кошмар за математиците/ и да изоставя позицията на Дон Кихот за сметка на доминиращата позиция на Санчо Панса. Наблюденията ми показват, че Дулцинеите не се впечатляват особено от борбата с вятърни мелници; те трудно схващат тяхното значение. Поради което е препоръчително да бъдат заменени с колбасарски цехове или софтуерни фирми /мелниците, а не Дулцинеите/.
Заинтересованият си има свои изисквания и не се съобразява с амбициите на пласьора. Лунната соната обикновено звучи като грак в ушите на чалгослушащи селяни. Последното, разбира се, не е свързано с офертата спрямо д-р К. Тя е достатъчно възвишена и достатъчно критична, за да бъде залъгвана с евтин продукт. Там се опитвам да пея като славей. Което не е гаранция, че няма да прозвучи като грак /моето пеене, а не Лунната соната/.
„ Господин Р – ми каза веднъж на шега д-р К – не считате ли, че вашият рекламен клип звучи като дебат от партийно събрание?”
„ Имате право – отговорих и с едно доста тъжно предчувствие – явно не ме бива вече за този бизнес и ще трябва да се преквалифицирам в гласоподавател.”
Наистина уместна шега. Въпреки, че този бизнес не се влияе от икономическата криза, със сигурност ще се наложи да го преустановя, за да се възползвам от прерогативите, които ми предоставя пенсионният фонд.