автор: PLACEBO

-------------------------------------------------------------------------------------------
В памет на родителите ми, които се преселиха във Вечността, мама преди 28 години, татко преди година и половина.
Бог да ги прости и тях, и всички „оттатък”...
-------------------------------------------------------------------------------------------


Утре ще приседна, мамо, татко
до вашето последно земно място.
Бурените ще разчистя.
Ще се отдам на философски мисли

Защо? – ще питам във безкрая.
Отговор не ще получа.
Вече знам, че отговора най-накрая
единствено от мен ще се получи.

Надвесилата се над гроба
безмълвно дива круша
ще поеме моята тегоба
и отново ще ме слуша.

Душата ми ще си поплаче.
Не защото е ужасно слаба.
Който не е губил, няма как да знае
липсата какво е дала.

Ето, мамо, любимият ти кекс,
на тебе, татко – любимата ти лимонада,
жито, хляб, кафе със марка „екстра”
ще ви донесат ли някаква наслада?

Ще поседя, сълзи не ще пророня.
Просто знам, че няма смисъл.
Свещичките ще погорят за „вечен огън”.
Аз тръгвам към свойта земна мисия.
Обичам ви!
И благодаря, че бяхте мои родители!


Евгения Маринчева
6 ноември 2009