автор: Bockpece

Замислял ли си се,
че в този листопад опитвам
да не стъпвам по листата.
Да съм добра –
защитно стъкло пред момичето от пийпшоу
и ненужна –
поредната бариера за воайора от
другата ми страна.
За малката си дъщеря
да съм куклен параван, който
пази илюзии –
животните говорят, играчките оживяват
(лешникотрошачката не е орехотрошачка).
За порасналия си син
да съм тежката завеса, която се повдига
за биса на неговите растящи
и моите заглъхващи лета.
И някак между другото и всичкото,
да съм своя и бяла –
място за твоята реклама.