автор: chocolate

Ще си отидеш от мен дъх преди зимата.
В стаята сенките по стената ще се смалят.
Непипната ще прашаса чашата ти на нощното шкафче.
Твоята страна на леглото – ще остане празна.

И в сърцето ми – още една празнота.
Огледалото, без теб омразно, ще отразява безкрая и,
ще я обгръща в мъгла.
И няма да подскаже – как ще е оттук нататък.

Ще паля една след друга мисли и цигари.
Ще осмислям без теб света с безброй дребни неща.
Ще се опитвам да се спасявам и оцелявам между тях.
И като есенен ден ще се смалявам.
Бавно.
Бавно...

_________________