автор: Narwal

Юнското слънце безмилостно напичаше гърбовете на гребците от императорската галера „Св. Архангел Михаил”, която се носеше по синята повърхност на Мраморно море и бързаше да стигне Златния рог преди да е настъпила вечерта.
На борда и бяха племеницата на василевса Исаак II Ангел, Евдокия Ангелина и някаква странна личност, непозната на екипажа на галерата.
Хилдерих беше един от гребците най-дълго служили на кораба. Повечето не издържаха нито на натоварването, нито на нечовешките условия на живот. Бяха най-често военнопленици или затворници, осъдени на доживотна каторга в имперския флот. Неговата съдба беше по-различна. Той беше францискански монах, тръгнал на поклонение в Светите земи и както доста често се случва не стигнал до тях. Корабът с който пътувал станал плячка на сарацините, а той самият бил взет за да бъде продаден в робство. И това обаче не успяло да го сполети, защото византийска ескадра бойни кораби пленила пиратите и той се озовал прикован на скамейката на гребците на императорската галера. Беше млад и силен .... поне в началото на своето пленничество. Службата на галерата обачему даде възможност да опознае по лице доста членове на императорската фамилия, което дори на свободните хора във Византийската империя не беше позволено. Още като монах в Асизи беше изчучил гръцкия език и доста тайни на висши държавни чиновници и роднини на василевса бяха запълнили паметта му. Много добре познаваше Евдокия. Неведнъж я беше возил през Мраморно море, Босфора та чак до Хелеспонта. Тя беше млада, красива и доста закачлива млада дама. Обичаше песните, веселието и разбира се....мъжката комапания. И макар тя да не беше пример за благопристойно поведение, младият франисканец я харесваше, защото беше добра и състрадателна. Неведнъж се застъпваше за нещастните приковани гребци. Не позволяваше да ги бият надзирателите в нейно присътвие. Гощаваше ги с подбрани храни, когато беше на борда, сама лекуваше раните по ръцете им с билки и превръзки. Изобщо Хилдерих я приемаше като ангел-хранител. И не само той. Целият екипаж се радваше, когато тя се качеше на борда.
Днес обаче имаше нещо необичайно. И това необичайно нещо беше нейния спътник. Не беше като останалите, придружавали Евдокия досега в пътешествията и по Мраморно море и проливите. Беше необикновено висок и строен. Широките му плещи и силните му ръце издаваха воина. Беше облечен елегантно във византийски одежди, но видимо не беше ромеец. Чертите не лицето, тъмните му коси и леко тъжния поглед навяваха на Хилдерих доста спомени. Самият той беше потомък на вестготите, живяли някога в земите от Евксинския понт до Адриатика. Неговият баща беше от племето на Северите и дълги години беше живял в селище на север от Хемус планина, в държавата на .....българите. Дългите военни походи и пленничество го бяха довели в старата столица на готите Равена и от там в Асизи. Той често раказваше на Хилдерих за красивата планина на неговото детство, за хората на тази земя, за съдбата им. И дори веднъж Хилдерих сам видя българи в Дубровник. Външните белези, акцента с който събеседника на Евдокия говореше гръцки напълно съвпадаха с характерните особености на този народ.
- Защо си тъжен, Калояне – каза Евдокия и протегна ръка да погали косите на събеседника си, но ръката и стигна само до раменете му.
Мъжът се усмихна и се наведе, за да я улесни. Силните му ръце прегърнаха нежната снага на Евдокия, повдигнаха я и я поставиха на стола, определен за нея на кърмовата надстройка на галерата.
- Дълго време си почивам в Костантинопол , Евдокия – отговори той – Това уморява. Дори и най-красивия град на земята не те радва, когато си заложник в него. Тревожи ме съдбата на брат ми Асен. Още преди да ни победите при Ловеч, болярите готвеха заговор срещу него. Дали още е жив....?Дали е жив брат ми Петър? Има ли бунтове в Търнов? Виждаш ли колко много тревоги...
Калоян се усмихна. Приятна му беше компанията на Евдокия. Тя го разбираше. И не само това....Той беше неин любимец. Дали защото беше много красив или имаше у него някаква невидима привлекателност, която женската наблюдателност не можеше да пропусне... Това така и не стана ясно на Хилдерих. Евдокия харесваше Калоян и заради достойното му поведение. Той никога не показа нито страх, нито високомерие. Нещо, което почти не се срещаше сред младите представители на ромейската аристокрация. Той беше различен. Дори името му «Калоян» го измисли Евдокия. Истинското име на спътника и бе Йоаница и често го наричаха Йоан, защото вече беше доста пораснал и умалителното име не му подхождаше. Евдокия обаче виждаше у българския заложник един човек с добра душа и затова го нарече «Калоян» (от «калос» – добър).
Хилдерих така се беше увлякъл да слуша разговора на двамата пътници, че не забеляза кога на гребеца, който седеше до него му прилоша от жежкото слънце и тялото му се свлече от скамейката. Ритъмът на гребането се наруши и галерата рязка се отклони от своя курс. Капитанът веднага скочи и грабна руля. Надзирателите се спуснаха към припадналия гребец, размахали камшици. Евдокия обаче с властен жест ги спря. Калоян с бърз скок се озова първи до нещастника. Освободи веригите му, вдигна го на ръце и го постави да легне а палубата. Евдокия го заля с вода и постави мокра кърпа на главата му. Гребецът постепенно се съвзе, но не беше в състояние да продължи работата си.
- Трудно ще бъде сега, Ваше височество – каза капитанът – Неравен е броят на гребците по двата борда. Ще се забавим. Няма да успеем да стигнем преди залез слънце. Това няма да се хареса на василевса.
- Аз ще седна на скамейката на гребците! – каза Калоян и съблече туниката си. Мускулестото му тяло направи добро впечатление на надзирателите. И всички вече бяха уверени, че ще успеят да се приберат навреме.
Калоян седана до Хилдерих и хвана греблото. Галерата потегли на силни тласъци, но това все още не даваше желаната скорост на движение. Никой обаче не се осмеляваше да дава наставления на Калоян как да си служи с греблото. Престраши се единствено Хилдерих.
- Вие гребете само на ръце, благородни – обърна се той, с тих, смирен тон към българина. – Трябва да използвате не само ръцете, но и снагата си. Когато дърпате греблото, лягайте плътно назад и следвайте ритъма на барабана. Имате силни ръце, но те скоро ще отмалеят при такова натоварване, а и хода на кораба ще е равномерен когато спазвате правилата за гребане.
Калоян остана удивен. Низш каторжник говори без позволение на аристократ. Това беше недопустимо не само за Византия, но и за целия свят. Думите на гребеца обаче бяха прави и той не само не се ядоса, но и точно изпълни указанията на Хилдерих. Галерата се плъзна по морската повърхност като шейна на сняг.
Пристигнаха в Златния рог точно навреме, когато слънцето вече клонеше на залез. Калоян въздъхна тежко и впи поглед в «партньора» си по гребло. Две ярко сини очи се огледаха в очите на българина. Калоян се усмихна. Подаде ръка на гребеца и каза:
- Благодаря ти! Много ми помогна!
След това се обърна към Евдокия:
- Моля те, изпълни ми едно желание! Нека този каторжник бъде освободен!