Живея в приказка, разказвана от друг,
сътворена още преди мен да ме измислят.
Посоката зададена е, а пред мене път,
всяка стъпка вече е написана.
Да чакам ли предречения край
или да кривна леко от сюжета?
Какво пък, ако не сега
друго време няма приказката аз да си допиша.