автор: Bockpece

тази упорита
твърдоглава трева
расте като глас
снишава се като приспивна песен
заскрежена от слана
белее като слепоочие
не пие ли вода
изсъхва пожълтява
превръща се в безброй
екологични сламки
за слънцето
отбито от гърдата
на млечната галактика
после лудата глава
на кръговрата
разхлажда жаркото си чело
и се търкулва
в стъпалата ми
по-ниски и по-тихи
от трева

и любовта е динамична