автор: cvetinkata

Тя, разбира се, го видя отдалече – нали беше тооолкова висок. Брадясал, намръщен, красив като картинка, сърцето и се сви. Измени леко траекторията си и застана точно срещу него. Той се сепна и се закова. Гледаше я и не вярваше на очите си – в хладния пролетен следобед, тя спираше дъха. Топла и нежна. Усмихнаха се.
- Здравей!
- Здравей и на теб!
- Свободна ли си? Искаш ли да пием по нещо. Наблизо има една сладкарница, правят страхотни еклери…
- Искам.
И те тръгнаха. Повървяха мълчаливо. Повървяха уютно.
- Е? Как си, сезонът май беше доста успешен за теб? – попита го и мимоходом си поръча капучино.
- Не мога да се оплача… Направихме нова постановка и дойдоха много хора да я видят. Сега ще видим като се затопли времето и почнат фестивалите, може пак да се разходим нанякъде. Ти как си?
- Ами как, и при мен добре, повишиха ме малко, с едно стъпалче.
- Имаш ли си някой? – попита я и някак много се вълнуваше от отговора и, гледаше напрегнато
- Защо питаш?
- Защото сме приятели. – извърна поглед
- Ние не сме приятели, поне не още, а може и да не станем. Но не, нямам мъж до себе си. Но ти имаш доста мацки наоколо
- Това прави всяка добра постановка с актьорите. На всички купони тук и там, безброй мега талантливи „студентки по актьорско майсторство”, налитат да ти покажат как точно те са бъдещите мега звезди. Повечето остават такива само по градинките и тоалетните, с повече късмет и между чаршафите. Това, че имам снимки с тази мацки или онази, не означава, че съм с нея. Съгласи се, че може да има секс и без обвързване.
- Съгласявам се на минутата. И не ти се хващам на номерата на развратния артистичен живот. За мен няма значение коя мацка ти се увесила на рамото или ти топли чаршафите. За мен има значение, когато съм с някой, той да е с мен тук и сега, и наистина, и да бъде честен. Другото се преживява.
- Искаш ли да те поканя на среща. Както му е редът. С вечеря и кино или боулинг.
- Може да пробваме.
И те се пробваха. Той я взимаше, тя го взимаше, той я водеше, тя го водеше. Изкарваха страхотно. Забавно, разговори с часове, затваряха кафенетата и баровете. Но никой от тях не запозна другия с приятелите си, никой от двама не стъпи в жилището на другия. Разделяха се с целувка на врата, неутрална, приятелска целувка, без разгаряща страст. Привличане имаше, но то си стоеше кротко, питомно, чакаше ги да се преодолеят. Нейните страхове, неговото его, нейната стеснителност, неговата предпазливост, нейното недоверие, неговата полигамия. Какво имаше толкова да се мисли или да се чака. Такива са връзките, случват си се сами, без да са дирижирани. Страстта си отива с многото мислене, загубва се тръпката, рутината завладява специалните моменти и те престават да са специални. Истината беше, че зад тези убийствено нормални срещи, те работеха здраво. Ели се учеше да се отпуска и доверява, да споделя. Да вдига бариерата пред себе си. Тайните и подозрения, че сърцето и е безчувствено, макар и на пръв поглед толкова емоционална, започваха да и се струват пълна измишльотина и плод на тийнейджърска бъркотия. Макар и да бе имала някои по – сериозни връзки, не бе усетила някакви по – сериозни емоции, нещата започваха и приключваха стандартно, дори и бяха изневерили един път, но нея не я заболя много, някак го очакваше. Влизаше и излизаше в отношения без емоции, сърцето и не трепваше. Плачеше за някое животно по „Анимал Планет” или някое новородено бебе, плачеше, когато гледаше новините или ходеше в болница. Но не плачеше за мъжете в живота си. Някакъв център там, свързан с женското плачене пред мъже и постигането на определени цели, в Ели го нямаше. Естествено, Никола не беше като никой от мъжете в живота и, той сякаш не беше от тази, мръсна и кална софийска действителност, от скандалите в автобусите, от задръстванията, блокираните отсечки, заради някоя делегация. Той не беше част от отчаянието и лудостта в очите на минаващите транзит в живота си хора. Той не беше част от олющените фасади, крещящите надписи на баровете до тях, лъскавите витрини и келешите в подлеза на НДК. Но той определено вече беше част от Ели. И тя го позволи с ясното знание в какво се забърква. Тя вървеше на пътя си към него и се надяваше от дъното на душата си и той да е поел към този път.
Но Никола беше поел по пътя към себе си. За него тези срещи започнаха с отказването на някои срещи. Имаше места, на които ходеше, само заради сигурността, че ще бъде разпознаван и ухажван. Вече не му се ходеше. Имаше места, на които ходеше заради сигурността, че ще си намери момиче. Вече не му се ходеше. Когато не излизаше с Ели, гледаше филм или ходеше в театъра, просто да постои там, досега нищо освен неговата роля не го интересуваше. Погледа и колегите си. Внезапно той се почувства част от един пъстър свят, нали си беше и пролет. Птички, чурулички, София и Ели в тази София. Шарена и шумна, истерична и забавна, със сенките и Витоша, мачове, концерти, трафик. Лудница. И един център, около който се завъртя тя. Ели. Като потапяне. Светът на Ели. Мъниста и прежди. Бетонът и, приведен да ниже гердана, с който току що е била, Листове с думи, речници, Подписаната Ела Памуклиева удостоверявам верността на извършения от мен превод… Тя го водеше на места, за които той не е подозирал, че съществуват. Сладкарници, кафенета, отиваме там , заради пастичките, отиваме там заради салатата с пармезан, стоим час на студа заради фалафели. Отиваме на библиотека, отиваме в музея на чуждестранното изкуство, как забравих – отиваме на цирк, а после два часа джаги. Такива срещи. Такава жена. Пъстра като живота.
И докато те вървяха по тези пътища. Пак някъде там, където се намериха, успяха да се разминат и изгубят. През лятото.