автор: drama

Прощавай моя обич, че си тръгвам,
но времето ме чака безнадежно
и под дебелите му пластове прегърбена
не вярвам да ми върне нежност.
Прощавай моя обич, утре по зори
си тръгвам гола, само по сълзи.
Но ти недей, не ме обличай!
Излишно е.
Обличай другата…
за нея ще ти трябват дрехи,
мен вече дрехите не ме побират
и тесни са ми всички минали утехи.
Звездите, само падайки умират.