автор: maya_bg

На интернета във мъглата
поспря те мойта светлинка –
“Коя ли тука непозната
очаква малко топлинка?

Дали ще бъде с мене мила
Ще литнат ли писма безброй
Ще дири ли във мен закрила
нали Херой съм, Боже мой!”

На интернета във мъглата
примигват наште светлинки
И ей – доскоро непознати
заплели бримки и съдби
със тебе чатим из тъмата
и сваляш ми звездите ти.

Но веч на утрото портала
Разтваря слънчеви врати
И на среднощната забава
Се вижда краят и, уви….
Изчезваш яко дим в мъглата…
че днес на работа си ти!