автор: PLACEBO

С обич посвещавам на моя приятел Грегъри!

Аз съм един страшно много известен будител сред моите приятели.
Кой както се сети, че трябва да става рано, звъни винаги на мен: „Ъъъъ...здрасти... дали ще може да ме събудиш утре в 6 часа, че да не изпусна автобуса?” „Ехо, здравей, душицо! Може ли да те помоля утре да ми кликнеш в 10 часа?”
10 часа! Боже, тоя човек до колко часа спи?! Въпреки че знам – той си ляга сутрин в 5-6 часа обикновено и за него 10 часа всъщност е много рано.
Един път и аз реших да помоля някого да ме събуди. Притеснявах се, че съм уморена и няма да чуя звъна на будилника. Дълго мислих към кого да се обърна. Прехвърлих всичките си „поспаливи” приятели и се спрях на Гинчето. Тя ми се стори най-сериозна и отговорна.
- Гинче, дойде време ти да влезеш в моята роля на будител. Може ли утре да ме събудиш в 7 часа. Опасявам се, че няма да чуя алармата.
- Дааа, ама разбира се! – се зарадва Гинчето. – Ей сега си навивам часовника!
Побъбрихме малко и аз, видимо успокоена, продължих със стъкмяването на багажа си..
На другия ден щях да пътувам, ранно пиле рано пее...
Изгледах последните новини по телевизията и точно се приготвих да се отдам на сладък сън, единият ми мобилен телефон звъни на пожар.
Григор! Мой приятел от онези, които са способни през нощта по пижама да се появяват където и да е, само и само да помогнат.
Вдигам с малко свито сърце – в този късен час да не се е случило нещо лошо.
- Грегъри, всичко наред ли е?
- Мдааа, мдаааа... – басовият му глас ми изпява бодро. – Знам, че е много късно, ама сори. Утре ще ми дзвъннеш ли у седем без петнайсе? Много е дълго за обяснение, ама сега разбрах, че трябва да събудя пък аз девойката Петрова... (За него всички приятелки от компанията сме „девойки”, въпреки вече зрелите си години и стабилен вид).
За части от секундата преценявам, че няма защо да му обяснявам, че и аз съм поръчала на Гинчето да ме събуди петнадесет минути след неговото време. Съгласявам се и си пожелаваме лека нощ.
Преди да заспя пренавивам всички аларми и будилници за по-ранно звънене. Да се обаждам на Гинчето в този късен час няма защо. Тя отдавна е заспала и е навила часовника си, за да ме събуди.
На сутринта още при първия звън на глобулския ми мобилен скачам и веднага звъня на Грегъри. Той ми прекъсва след третото позвъняване – сигнал, за който сме се договорили, че „будителската” ми роля е изиграна успешно.
В 7 часа вече съм готова, дори успяла да пия кафе. Минават две-три минути – Гинчето не ми е звъняла все още. Решавам, че е забравила и през главата ми минава мисълта, колко хубаво, все пак, че Грегъри пожела да го будя.
В автобуса, час по-късно, получавам обаждане от Гинчето – ужасена, че не е звъннала навреме. Набързо ми разказва, че тя пък от своя страна, помолила Стефчето да я събуди. И тази сутрин Стефчето й звъннала един час по-късно с оправданието, че тя пък помолила от своя Тони да я събуди. Ама Тони не я събудила навреме, а много късно. В главата ми започват да щракат едни мисли... Тони е „девойката Петрова”... Чакай малко, нали Грегъри спомена, че трябва да я събужда?!
Звъня му скоропостижно. Питам го успял ли е да събуди Тони навреме.
- Така съм се ядосал на себе си! Ти хубаво ми кликна и аз ти прекъснах, ама защо не те накарах и втори път да ми кликнеш! Заспал съм отново и чак след един час се събудих, девойката Петрова щеше да ме изяде с парцалите.
- Е защо, какво пък толкова фатално? – подпитвам аз.
- Ами тя трябвало да събуди Стефчето и въобще – манджа с грозде!...
Започвам да се смея, хората от автобуса ме оглеждат с интерес, защото дори и сълзи ми потичат от очите.
Живот и здраве, като се върна, ще ги събера компанията и ще им разкажа какво се случило. Ще се почерпим послучай деня на будителството!

Само не се надявайте, че ще ви оставя телефона си!
Току-виж решите, че ще ми заръчате да ви събуждам от време навреме!

Честит ми празник на народния будител!


------------------------
Евгения Маринчева
Ден на народните будители `2009