автор: VivanMefist

„Преди смъртта да го отнеме
ти лицето му в стих обезсмърти”
Шекспир

        Гларусите летяха към неизвестните тъми на луната.Те желаеха и притежаваха нейната пустош и умираха там-в нейните смъртни дихания.Писъкът на гларуса –ужасен е!-това е тон композиран от девствена вдовица,родила любовника на Жизел.
* * *
        Когато минат 8 секунди ,от началото до края ,тогава писъкът на гларуса се превръща в стенание и еротичен пристъп.Дъхът се смразява,устните прилепват.Вратите скърцат сякаш духовете на Гилхол са се приютили в дълбоките му леговища.
8 и половина.......................
        Срязоха пъпната връв.Еволюцията на смъртта!Майка й я роди мъртва.Мъртвата Жизел-име на един ненужен плод и съдба изплюта от кошмарите на Дявола.Жизел избяга от всички и от целия свят,от живота бил божидар или игра на клечки.
Гларусът умира в ръце запотени от нощната кърма.
        О,Сатана,
помоли се за грешната й душа.Канибалски химни приветстват с марш умряло тяло,умряло преди смъртта,ухажвано преди пожара на страстта,заклето от безименен светец в долините на копнежа преди сълзите на ненужната раздяла.Животът продължава,а смъртта пирува,гларусен писък,ветрило,танц на пръсти,заклани ембриони.Жизел-родена от нагон към смъртта,удушена от огърлици с гларусни пера.

* * *
        Бял воал и букет от рози.Тя се жени в утро благословено от вчерашен оргазъм.Благословени да са мъртвите и техните убийци!Душите им сега почиват отърсени от акордеонна музика.
Мъртвите четяха приказка:
        „Шестима мъже.На масата стояха шестима мъже.Някой извика –„Белот”!
Играта започна отново.......Сърбежи разяждаха кървавите им ръце.Лудостта им освирепяваше все повече във всеки един удар на картите.Те съскаха и въртяха вратовете си,защото сърбежът разяждаше и гърлата им.Тази вечер Господарят им ги нахрани със зъбите и езика на старата дукеса Мардеон.Зениците й бяха сурови,защото още преди да бъде заровена,дукеса Мардеон беше сляпа,а сега тя вижда.От шпионката на светлия мрак тя наблюдава отдавна изиграния танц с неизбежния преластител.Сега тя се люби с него-любовника на Жизел.Всичко е толкова смъртоносно,попиващо слабините ти,настръхващо потните ти длани.....Тя го искаше и умираше за него,защото го сънуваше,а той,защото обичаше суровите й зеници.
Живееш преди да си се родил и умираш преди да си живял.Когато дишаш ти издишаш за последен път,помни това е твоят последен път!
* * *
Овековечавам всички вас клетници,безсрамни за къшея живот,който срами вашата дързост и огорчени от безплодната ви вяра!
Съхранявам вашата грозна участ в блюдото на смъртните и прахосвам цялата ви святост към безкрилните ангели!
Нека ято гларуси летят с вас,защото те знаят пътя към неизвестните тъми на луната.Там,там ви чака вашата опитомена смърт.
        Там съм аз –пред смъртта на изгрева и след полета на лунните гларуси!
Лунно затъмнение и звезди без луна,небето е сякаш в куб с четири стени,въздухът не стига,но ти си в куба и сега гледаш как гларуси ядат мъртвите риби,а ти си жив и не дишаш.Живееш,живееш,но без дъх,без сили!Няма стол дори къде да седнеш и да опреш нозете си,само и само,за да изкормиш онази туморна болка от главата си,да я изплюеш от страха си.Ах,тази болка,тя боли,тя е бездънна.........,когато си в куба с четири стени и знаеш,че това е последният ти дъх.....и тогава искаш да си мъртвта риба.
Господарят ви -това съм аз-който танцува до пепелта на вашия косъм,който вдишва вашия последен дъх,този,който ви казва”Амин”,аз съм...!
* * *
Една ненужна съблазън гори в отробата на топлите сълзи.Скърби,скърби сърцето на вехтия картоиграч.....!Мигновенна страст!Смъртта не се купува с гряха,грехът е притча,а усещането за греховност е самоубийство,то е втълпяване,което ражда болести и гнилост.Ние се лъжем,когато търгуваме греховете си,ние съществуваме и се вграждаме в зениците на тази подла лъжа!ЗАЩО?
Лъжата на грешния.......!
Смъртта на убиеца........!?
Сънят на будния............!....
Страхът на картоиграча!
Сълзи.......,много сълзи...,испий ги на екс всичките!Те са разредени с отровата на потните жлези на смъртния...!
Той беше подредил малките си играчки долу на земята,там в ъгъла,където стоеше и единствената снимка на майката изгубила плода му,Имаше малко кандилце,което леко очертаваше с искрите си очите на тази жена,забравена от всички.Той я обичаше.....Сълзи......много сълзи....Изпий на екс всичките,те са разредени с отровата на самобичуващия се.......Изгубени премеждия с неочакван край.Тя изпушва и последния изгорен миг на прозореца с бели решетки!Луда ли е!?Ако можеше да говори с някой ,да сдъвче онези изплюти думи,които само бълваха в ума й....Разбирам сама е...Самотата я кара да бъде лоша,защото е зависима от измислените фенери,които само я спират.....
И там в ъгала на дясната пресечка полицаят вдига палката,за да спре!
Проверка!Скрити ли са нейните мечти или просто убива въображението си.Престъпница,ровеща пръстите си във вековни самоти,Скитница удавила калните чорапи в мръсотията на уличния грях!Настръхват само ноздрите й.....Тя е чиста.....Незнайни ли са пътищата им....?
Плътта им облечена в срама на гибелния смях,въвлич мисли,сприхави и стари!
Незнайни ли са техните имена,когато сънища разказват за красотата нейна,а поети крият лицето му в студени длани!Да ли ще престигне поръчания грях от страсти!?
Недоизпушени фасове......
Жадни за секс.Умират в телата си,за да разгневат нагона си...Мръсна възбуда и грозни сърца....Бедни са грешните любовници.Умират в ерекцията на излъгания.
Той хвърли на масата 10паунда и й каза да си купи чаши....Тя се разрева,защото знаеше,че тези 10 паунда бяха за неговото удоволствие маструбиращо от суета.
        Гларус прелитна с изгрева на новия ден,той се връщаше от долините на смъртния закон,луните светеха за него,защото той им носеше мъртвата риба,опозорена от страстите неволни.

* * *
Шестима мъже. На масата стояха шестима мъже.Някой извика „терца”
              Те изгубиха!!!!
                            Всички до един!
* * *
Развод за сметка на нещастния....Грешни любовници.Те гледат как Жизел яде мъртвите риби.Някой й бе купил чаши,тя пиеше на екс от кръвта на техните сърца.
С Ъ Р Ц А !!!
Грешни очи!Бог стои пред тях,пред тези очи....
Колко ли са грешни те?!
Един Бог знае?!
Кой ли е той?!-Този,който Жизел изплю и не понесе от следобедната си закуска,онова с вкус на сърце!
Някой извика „Белот”.....Дукеса Мардеон ще ви разкаже и за това.
        Мъртвите заспаха....
        Някой се роди......8 и половина......Срязоха пъпната връв.Майка й я роди жива!!!
Живата Жизел...
* * *
В 9:30 сутринта майката на Жизел лежеше студена и бяла в хладилната кутия.Тя се намираше в 7 отделение на 1 етаж.
        Благословени да са мъртвите и техните убийци,душите им сега почиват отърсени от акордеонна музика!!!
Същински триумф.......Едва ли Шекспир би могъл да обезсмърти триумфът на желаната смърт....?Тя е наша,но ние сме всичко за нея!!!
ГЛАРУСЕН ПИСЪК...
ЕРОТИЧЕН ПРИСТЪП...
ПИСЪКЪТ УТИХНА В ГЪРДИТЕ Й...ТЯ СВЪРШИ.
СЪРЦАТА СА В НЕЯ.....!