автор: andromeda_vicky

      Не мога да спя.
      И ти, малка моя изтезателко, си виновна за това. Всяка нощ ме будиш. Промъкваш се в душата ми и ми напомняш за себе си. Носиш полъха на детските игри, на прясно изпечено сладко и на хилядите тайни, които скри в мен завинаги.
      Задаваш ми въпроси, на които не винаги мога да отговоря. Все още ли мислиш, че знам повече от теб, когато винаги ме побеждаваш – е добре, почти винаги. Помниш ли когато се криехме от мама и татко и ги стряскахме късно вечер, когато се прибираха от работа? Или когато се гонехме из стята и съседите идваха да ни се карат?
      Тази вечер ми напомняш за всичко това. С твоя сън. Всъщност, предполагам, че сънят е мой, но обвинявам теб за него. Ти ми го прати. Отново. И пак ще ме държи будна до сутринта, опитвайки се да намеря отговори на въпросите в очите ти. И ето те отново – с разпилени коси и питащи очи както преди толкова много време – когато разликата между нас във възрастта беше от земята до небето, когато аз все още бях по-голямата.
      Но знам, че отново ще мълчиш. Няма да ми кажеш въпросите си. Ще ме оставиш да се мъча да ги отгатна. До сутринта, когато реалността отново ще ме погълне и ще се събудя сама – в чужда стая, в чуждо легло и с миризмата на коли и градски изпарения, вместо на топъл чай и палачинки.
      Зазорява се. През полузатворените ми клеачи прониква сумракът на софийско утро. Не ми се става. Стои ми се тук – в странния сън, в познатата стая при спомените за детските дни. Но ето че порастнахме в съзнанието ми. Мразя го това мое съзнание и чувство за дълг, което ме буди за лекция. Избледняваш. Тръгваш си отново с първите слънчеви лъчи. Поредното утро и поредните незададени въпроси и недоизказани мисли. Ще те чакам отново довечера, за да си поиграем на жмичка.
      Лека нощ, малка моя изтезателко. Ще оставя вратата на душата си открехната за теб довечера в съня си. За да ме върнеш отново към себе си – в спомените на общото ни детство.
      Лека нощ. Ще се видим отново – в моите, а може би и в твоите сънища, когато луната изгрее отново и звездите обсипят отново небето, за да се гоним с вятъра и скачаме на ластик още една вечер. Както някога, преди не чак толкова много вечери.
      Лека нощ и добро утро.