пътищата в мен
безлюдни възли
ирис сам
кръстовище
(единственото) регулира
по пейките - макети
може би говорят
аз не чувам
планетите им патинирали
из дъно
очите ми смъдят
и кихам
утре
по клоните на моето мълчание
песните си ще запишат жадни птици