Чаровна малка фея влезе в моята душа.
Намърда се и без да пита тя остана там.
Усетих полъха на нейното вълшебство.
Открих я, сякаш беше светеща надежда.
Поисках вятъра да ми попее.
Надникнах тайно в нейното сърце.
Добричка беше феята на времето.
Погали ме и каза... "Ти си моето дете".