Бяло конче в съня ми се буди
и препуска по моята длан,
върху нуего с пороища луди
нероденият грях е излян.
Бягай конче - недей се предава,
не е страшен пороят в съня.
С омагьосаната представа
аз самият от болка звъня...
Под копитцата звук не излиза,
ала бялото си личи
по загърналата ТЕ риза
и във стръмните ми очи.