автор: dimitech

Тая сутрин се събудих призори - към 6:00 и започнах да мисля.
Почти бях забравил как се прави тая работа.
започнах с таблицата за
умножение. смятах от 1 х 1 до 10 х 10 наум. със средна скорост на
изчисляване два пъти по-бавно от куц охлюв катерещ се нагоре.
Преди можех да смятам и други двуцифрени чиса наум - от рода на 14 х 78 , ама направо съм забравил! Ужас!!! После започнах да прехвърлям разни физически закони, квадратни уравнения, задачки с по две и повечко неизвестни, ама сичко съм забравил!
Опитах се да изчисля при 439 километра пробег и общ разход на гориво 49 литра газ колко ми харчи колата и въобще не успях да си сглобя
уравнението!
Изпотих се. Станах, измих се, направих си чай, изстисках си два лимона за закуска (Мразя диета!!!), разджурках ги с малко мед и се разположих в хола пред телевизора.
Някакви чичовци лъжеха някакви каки в някакъв сутрешен блок. Спрях му
звука
и се развеселих: стана много явно как чичовците лъжат, а каките се правят
че им вярват. Тоя номер го бях чел в "Самотния бегач на дълги разстояния" на Силитоу.
Пак се замислих. Пуснах си един скан на мозъка за вируси. Така, де - все трябва да имам няква причина за бавното мислене.
Нищо не намерих.
Нито вируси, нито мозък.
Разрових се в папката с документите ми и потърсих трудовия си договор.
Разгледах го, ама нищо не пишшеше за ампутация на мозъка. После потърсих сходна информация в дипломаа от техническия колеж, в свитетелсвото за граждански брак, даже и във военната си книжка надникнах.
Нищо, бе. Нищо не пише за мозък!
Бах, му мамата! Аз кат завършвах средното си образование си бях строшил главата с един моторциклет Jawa 350 и доктора каза, че за малко е щял да
ми изтече мозъка. Значи тогава съм имал.
Почуках си на главата - бие на кухо. Като на зряла тиква, или по-скоро
като на зряла и забравена две лета на покрива тиква.
Ама тя и преди така си ми кънтеше!
Замислих се за студентските общежития. Там имаше един период от около
2-3 години, които си го спомням частично. Много ни беше страх от
хлебарките.
Затова пиехме доста. Кат са напиеш - спира да виждаш = няма хлебарки!
От време на време възникваше въпроса с мезето - да не би тигава някой неправомерно да ми е изпил мозъка??? То аз си вадех шестици по изпитите,
ама да извадиш 6 на сесия в техническия няма връзка с мозъка - то там късмета е определящия - дали ще имаш късмет да си си взел студентската книжка или
дали ще имаш късмет да намериш в коя точно аула..аудит...а, бе - кръчма се провжда изпита. После включих звука на телевизора. чух "...политическата обстановка на Балканите..." и веднага пак го спрях!
Еврика!
На времето Кашпировски лекуваше рак, камъни в бъбреците, хемороиди и
косопад по телевизора - що пък да не може и мозъци да лекуват по тоя начин!?
Ми идеално: тече предизборна кампания, ампутират мозъка на електората, набиват ми ново политическо мислене и после: айде бялата бюлетина с двете жълти ивици в плика (да речем...), айде БТК на немците, Българтабак на ингилизите и комисионната в джобааа...в ония дджоб - в Zurichsshtadtbank! То, дет вика бат Райко - нии сми били свубодни, ма ни сми гу знаили!
Па що ти трябва! Я кво ми е хубаво без мозък!
Изпих си лимоновия сок. Лапнах и една лъжичка мед за подслаждане. Взех да
си връзвам вратовръзката и комшииката от долния етаж почна да озвучава. 7:30 е.
Тая сутрин се успаха - друг път още към 6:30 почват секшъна!!!
Връзввам си един дебел "оксфордски" възел на шията и излизам. ще се
шматкам по града
Я какво ми е хубаво!
Слънцето размразява скрежа по липите. Врабчета се бият за остатъци от кроасан. Лек ветрец преобръща опаковката му по паважа.
Идилия!
... А аз ша са мъча да мисля!
Ай сиктир!!! Я кво ми е хубаво така!
Току виж съм се замислил и за работата си и съм си скапал деня! Никви мисловни процеси повече!
Точка.