автор: iskraveselinova

Та седяха си значи двамката и Двуглавата ламя под асмата на теферич,пиеха си,хапваха си и мъдруваха.А Дебела Мара тичаше да им прислужва и кълцаше мезета и салати.
Евтим с рошавата брада,съперничеща на чемшира в двора,беше почнал от сутринта.Обаче не му личеше-няма да се клати,да завалва думите,да се лигави.Само го избива на философия и възвишени приказки.А вземе ли да цитира Омар Хаям-работата е опечена,ей сега ще чукне глава между чашите и ще си натопи брадата в салатата.Стойчо Янев пиеше по мъничко,че лесно го хваща.Със сто грама може да се глези цял ден.Глътката му е мравешка,както,впрочем и характерът,но това е друга тема.Двуглавата ламя се състои от двамата неразделни Иван и Желко Сърбина.Иван е бачкатор,як като бик,има рунтави вежди и кротко пиянство.Желко си е сърбин,откъдето и да го погледнеш.Умее и да те напопържа,и да пие умее.Обаче пиянството му е лошо и го избива на национализъм.Тогава се налага да се намесва другата глава-Ивановата,и да внася ред.Дебела Мара си е Дебела Мара-нея кой не я знае.Живее с Евтим от време оно.Нямат брак обаче.Евтим й вика”държанката”.Задник като маса,краката на мрежа от разширените вени,обаче готви страшно,чистофайница е и угажда за всичко на брадаткото.А нощем е тъмно-ще си избодеш очите от мрак,тогава кой ще ти гледа разширените вени и необятния задник?Гореща жена се оказа,всеотдайна,прави му кефа,какво повече?
Събраха се днес да се черпят за новата публикация на Стойчо Янев.Авторът седеше горд и важен като годеник,а на масата,вече пооплют от доматени люспи,се мъдреше вестникът с двата разказа и двете стихотворения.Над тях-снимката на Янев от сватбата.Булката я няма.Янев предвидливо я изряза от снимката,но на рамото му се виждаха двата облечени в бяла ръкавица пръста на младоженката.Ако беше изрязал и тях,трябваше да си изреже и лявото ухо,а това не му се щеше.Затова остави сатенените пръсти.Кой ли ще ги забележи,ще помислят,че са част от костюма.А костюма си го биваше-с огромни ревери,вратовръзката широка,а прическата на Янев бийтълска.Отдолу пишеше:”Един млад и обещаващ автор”.Ей за този млад и обещаващ автор се беше захванал сега Евтим и го ръфаше ли,ръфаше,като пес мършата.
-Млад,че и обещаващ!Какво обещаващ?Още писателски кошмари?Това,ако е литература,аз съм комбайнер.Това е селскостопанска литература.Сега,ако отворя „1001 съвета за любителя-градинар”,вътре ще има повече литература,отколкото има тук.
Евтим сдупчи с черен тютюнджийски показалец оплютия вестник.Ламята мълчеше и си къркаше.Ламята не разбира от поезия и проза.
-Млад!Млааааад!М-л-а-д!Редакторката е кьорава,бе,брат.От самолет се вижда,че тая снимка е от 70-та година.Тия къдрици къде са?
Евтим насочи пръста към олисялото теме на младия и обещаващ автор.
-Ти си вече в графа”Чичка”.Пенсионер такъв!Плешивец!Лъжец!
Евтим разгневено срита чоплещата в краката му кокошка и я запрати в лехичката с лук.Кокошката вдигна алармата,хукна напосоки с крясъци и развяна перушина.
-Ей сега ще ти *ба майката!-закани й се Евтим и даже се понадигна.Сякаш го разбра,отнесе си врясъците към полозите.Стойчо Янев близна ракията и пак остави чашката.
-На мама юнакът,и да пие не може!Вземи я гаврътни,бе,какво ми се лигавиш като щипана мома?
Нямаше как,обиждаха го на мъжка чест.Вдигна чашката,изля я в гърлото си и изтърпя лавата да му стопи вътрешностите.Ламята излезе от апатията си,главите й се спогледаха.Евала!Евтим веднага доля чашката.Янев разбра,че няма мърдане-ще се пие до посиране.Дебела Мара дотърча с димящ гювеч.Брадаткото така обича.Пие и яде едновременно.Тавата по средата,високият селски хляб на салфетка,всеки топи от горещия сос,няма отделни чинии.Евтим така иска.Да се хранят простичко и братски.Дебела Мара поръси щедро гювеча с люта чушка.Натопиха залъците,задъвкаха.Вкусно!Ламята лапаше здраво и с двете глави,от бързане вилиците й се кръстосваха в тавата,звънкаха като рапири на дуел.Дебела Мара отърча до кладенеца.Чевръсто изтегли въжето и откачи кофата,пълна с бирени бутилки.Донесе им ги.После пак се връцна към кладенеца,сложи в кофата диня.И пак напрегна мишци.Мъжищата я наблюдаваха възхитени.
-Гледай я каква е корава.-рече Евтим с гордостта на собственик.-Готова е за звеноводка.Ще я скъсам довечера.
Главите на ламята се оживиха,захилиха се дружно,в топъл унисон.Стойчо Янев се гнусеше от такива приказки.Той за толкова години крачене по тоя свят(кажи го,петдесет),никога не беше псувал.Камо ли да ръси такива простащини.Домакинът веднага забеляза гримасата му.Брадата щръкна войнствено.
-Ти какво,бе?Какво ми се пристискваш?Гледайте го,бе!Устата му на кокоше дупе,нацупен.Нейно Величество не може да търпи простаци.
Нейно Величество си ляга вечер с дантелена нощница при Виолетка.
-Евтиме…
-Какво Евтиме,бе?
Стойчо си преглътна репликата и захапа хляба.
-Обаче моята Мара е дебела,ама като твоята Виолетка няма втора.Голямо слонище стана,еееей!Помниш ли какво момиче беше?Пружинка!Колко съм я търкалял по поляните.Не беше много горещо,ама дашно,горкото…А сега,като я срещна,ме хваща страх.Честно ти казвам,някой път като те чакаме и ти се бавиш,докато си оправиш дантелите,им викам на тия апапи:”Тоя път няма да го дочакаме Стойчо.Виолетка или го е смазала насън или го е изяла”.Ей,питай ги!
Ламята се хилеше беззвучно,зинала широко с двете си усти.Дебела Мара се разкикоти откровено и високо.
Стойчо Янев се изчерви,после пребледня.Надигна се да стане.
-Тоя път прекали!-каза грапаво и понечи да си тръгне.
-Я не се халосвай!
Евтим го стисна като менгеме за пилешкия лакът.
-Сядай!
Седна,къде ще ходи.Дебела Мара побърза да му отвори бира и я тропна пред него.Иван и Желко Сърбина запалиха цигари.Оригваха се сито,изпънати на столовете,с потни шишета в ръка.Кеф,кеф!
Помълчаха известно време.Зад ъгъла се показа кокошката.Правеше се на разсеяна,уж чопли нещо,обаче приближаваше и държеше под око трохите под масата.Тихомълком се навря отдолу и лакомо закълва.Евтим се наведе внезапно и я улови.Кокошката не можа и да гъкне.После с един замах й откъсна главата и метна тялото в градината при доматите.Подсвирна на кучето,то веднага дотърча-огромен каракачански звяр с накървавени очи-хвърли му главата и обърса ръце в гащите.Тялото на кокошката пърполеше по вадата.Хвърчеше черна перушина.Дебела Мара се разрева без глас,стана и отиде в градината.Взе трупчето и отиде до опушеното огнище под сайванта.
-Да ти изсъхнат ръцете дано!-провикна се пискливо оттам.-Да пукнеш,вампирино,душманино!
-Сус,че ако ти дойда…
Евтим метна един домат по нея.Червена пихтия се размаза по стената.Дебела Мара запали огъня и сложи котлето с вода.Когато водата завря,топна вътре кокошката,извади я и захвана да я скубе.Още подсмърчаше.
-И ухаеше на люляк твоят дъх…-изрецитира Евтим стиха на Стойчо Янев.
-Поезията сега не е в машините,а в обора.Мечтай си да ти ухае на люляци.Освен на говна,на друго няма да ти заухае.
Дебела Мара домъкна кофата от кладенеца.Държеше се малко настрани от стопанина си,за всеки случай.Сряза динята.Дебелата кора изпука и отвътре щръкна яркочервен гребен.
-Коремът й беше пълен с яйца-изплака Мара.
-Не реви!Имаш трийсет кокошки,какво си я заоплаквала?
Ламята нападна динята.Всеки държеше по един огромен резен в ръце.По брадите им,та чак до лактите,се стече лепкав сок.Събраха мухите.Кучето,като видя,че няма да го огрее за друго,се просна в краката на Стойчо Янев и заспа.Следобедът преваляше.Вестникът скоро се покри с динени семки.Една семка чучна точно на окото на младия,обещаващ поет.
-Приличаш на карибски пират-захили се Евтим.Почнаха да се смеят тихичко,облекчено,братски.
-О,колко мъдреци поглеждаха с печал
Към тоз и онзи свят;и що?-Без жал
Отнесе ги смъртта;безсмислени пророци-
Днес тяхната уста е пълна с кал.*
Брадата се заби в масата и захърка.Ламята дремеше сладко.Двете й глави клюмаха и се подпираха една в друга.Дебела Мара погледна Стойчо под око и изчезна зад сайванта.След малко и той стана и тръгна след нея.Стана му весело.А Евтим не е забелязал,че Мара винаги мирише на люляк.Понеже все яде бонбони „Виолетки”.Виолетка…Стойчо се поспря,после свободно разкърши рамене и се изгуби в сянката зад сайванта.


*Омар Хаям