Нощта е за сласт -
ах, разпукана зряла смокиня!
Не чакай да падне във ярката паст
на деня!
Аз пролазвам по теб: и потоп, и метеж!
А ти, е, ти, е-е-е!
Щеш - не щеш, ще спреш!
Потъвам! О, праисторически мрак!
С душа монолитно епична
превръщам се в плах сантимент.
Но макар и биче, слабостта ме капична
в най-важния краен момент...
Тогава ме питаш, тъй потно гореща:
Туй секс дали беше, или пък е среща?