автор: HANS

     На път към жп гарата доцент Карушков, завеждащ секретен отдел в Института по научни анализи на престъпните деяния, взе такси. Той се реши на този рискован ход за да не изтърве софийския влак, а в джоба си стискаше покана за изключително важен симпозиум.
     Преди гражданинът Карушков завеждаше секретна секция в Държавната агенция по национална защита (ДАНЗ), но търсещия му дух, новите реалии и онзи строго секретен доклад, предаден с други любопитни материали от клошар в пункт за отпадъчна хартия, го насочиха към гореспоменатото реномирано заведение.
     В таксито отдели време на любимия вестник и попадна на интригуваща статистика за високата разкриваемост и стремителния спад на престъпността. Карушков обожаваше статистиките - те бяха негова слабост или по-точно - неговата сила. Според уважавана статистическа агенция разкриваемостта на обирите беше скочила с цели 15 процента, а още по-радостни цифри се очакваха при отвличанията, където надеждите за отскачане от абсолютната нула бяха надхвърлили 20 процента. Мегабайтовете в главата на доцента засвяткаха светкавично. Значи, при този темп на ловене на бандитите, скоро нямаше да има неразкрито престъпление!
     В този момент таксито се унесе тревожно и спря. Нарочно оставени стоманени шипове захапаха гумите му. Трима мъже с вид на питбули, държани на месечна билкова диета, обградиха колата, измъкнаха шофьора, смачкаха го от бой и след като му задигнаха оборота, пребъркаха и Карушков. Захвърлиха му куфарчето (в него нямаше друго освен гребенче, прани чорапи, одеколонче "Южни нощи" и графики с месечни отчети за изтичане на строго секретни материали от института), но му обараха костюмчето, годежния пръстен и часовника, който и без това вървеше само намокрен.
     Седнал по бели гащи в калта, статистикът Карушков надяна пукнатите си очила, погледна без смисъл ръката , на която държеше часовника и продума с едно тихо отчаяние:
     - Ами сега? Отървах влака!... Как ще отчетем 100 процента посещаемост на симпозиума "Концептуални насоки при еволюиране на престъпния генезис?"
     Доцент Карушков не се притесняваше, че говори на глас със себе си. Нали все пак знаеше, че разговаря с умен човек?