автор: angar

Както си вървях, едни хлапета,
ми извикаха: “Ангар поета!”

- Ах! – извиках. - Само да ви хвана!
Ще ви вкарам всички във капана!
И, ако не ви набия сам,
на полицията ще ви дам!

И веднага още две хлапета
се развикаха: “Ангар поета!”

- А, така ли! Един прът ще грабна
и със него като ви нападна!

И веднага още две хлапета
викнаха: “Ангар, Ангар поета!”

- Във училището ще ви кажа!
На директора – да ви накаже! -
И със вик се спуснах подир тях!

Те пък се разбягаха със смях
и крещят от всичките кюшета:
“Гледайте Ангар! Ангар, поета!”
---
Критиката мен не ме признава,
ала вече имам свойта слава:
и в Кратунци всичките хлапета,
знаят че съм аз “Ангар, поета”!