Привет, Anonymous » Регистрация » Вход

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: Anyth1978
Днес: 1
Вчера: 1
Общо: 14145

Онлайн са:
Анонимни: 613
ХуЛитери: 3
Всичко: 616

Онлайн сега:
:: LeoBedrosian
:: pastirka
:: ivliter

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Април 2024 »»

П В С Ч П С Н
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
2930         

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаБяло лице, черно сърце
раздел: Есета, пътеписи
автор: HelplesS

Вървейки по прашните и криволичещи пътеки на нашето кратко житие, срещаме хиляди различни хора, които оставят някакъв отпечатък в съзнанието ни.
Случва се обаче да срещнем и такъв човек, които е способен само с един бегъл поглед да преобърне целия ни малък свят, който сме градили с години.Подобна среща обикновено е твърде неочаквана и безмилостно разтърсва спокойното ни съществуване из основи.Може да се случи винаги и навсякъде, при това без дори да осъзнаваме какво точно става с нас и на какво се дължи драстичната промяна в мисленето и поведението ни.Но всичко е благодарение на тази странна личност, която сме срещнали ненадеино, и която ни е обсебила изцяло, въпреки че контакта ни с нея се е състоял само в кратка среща на погледи.Сигурно на много хора това им се струва доста странно и си мислят, и си мислят че на тях никога няма да им се случи подобно нещо, но, за съжаление, ще се наложи да ги разочаровам.
Аз също мислех като тях и живеех безгрижно, докато един прекрасен, слънчев ден чудото стана.
По време да една весела игра на баскетбол топката излетя извън игрището
и падна право в ръцете на един непознат.Приближих се до него, за да я взема, но когато той устреми погледа си към моите очи, сякаш тялото ми се вкамени и не можех да помръдна от мястото си.Беше истинско опиянение.
Никога преди не бях виждала такива очи, никога преди не бях срещала такъв човек.Тои имаше най-пронизващия поглед, най-дълбоките кафеви очи, в които потъваш всеки път щом се осмелиш да ги погледнеш.не беше висок, нито с атлетично тяло, но идеално правилните черти на млечнобялото му лице омагьосваха.Когато малките му бледорозови устни се отвориха, от тях излезе божествен глас, вероятно митичният певец Орфей е имал съшия.А смолисточерната му и съвършено сресана коса бе идеалният завършек на този чуден образ, приличащ на паднало от небето привидение.
Но не винаги всичко е такова, каквото изглежда и особено при нас хората, които имаме невероятната способност да завоалираме лошите си черти с изящно покривало.Външната красота може да бъде само привлекателна обвивка на грозната душа.За съжаление, точно такъв беше случаят с приказното създание, което срещнах.
Роден и израстнал в нашия малък провинциален град, тои имаше прилични родители, уютно жилище и възможност да получи добро образование, ако вложи малко труд и амбиции, имайки предвид интелектуалните му способности.Можеше да бъде възприет първоначално като един приятен съвременен младеж.Имаше и приятели, които напълно отговаряха на неговите външен вид и поведени и съшо изглеждаха приветливо.Но всичко беше една заблуда.Когато малко по малко се доближавах до него и разкривах някоя черта от характера му се разочаровах все повече и повече.Сякаш в него нямаше нищо добро и красиво, освен съвършената му външност.Целият му аристократичен вид и маниерите му бяха добре подкрепени от една ужасна студенина към заобикалящия го свят.Като че ли мразеше всичко и всички, с изключение на неколцината си приятели, които приемаше като негови последователи.Държеше се подобавашо за господап на света,беше сигурен, че никой не може да устои на чара му и затова си играеше жестоко с всеки, който се оплетеше в злокобната му паяжина.Магическият му поглед наистина опияняваше, но това беше едно студено, дори презрително опиянение.А мойе би изяществото му е изразявало именно надменността, която се крие под красивото лице и под жинаги идеално изгладените и блестящи от чистота, помпозни дрешки, които бяха особено различни от обичайното младежко облекло.Всичко в него беше необикновено, всичко беше странно и неподлежащо на никакви логически обяснения.Странен беше и характерът му.Приличаше на съвършен идеалист. При никакви обстоятелства не допускаше, че може да сгреши, че това което мисли не е правилно и, че някой друг може да му покаже по-правилна насока за разбиране на живота от неговата.Този консерватизъм в убежденията понякога беше отблъскващ.Държеше винаги неговата дума да е последна и никога не се отказваше от възгледите си.Винаги сдържан, винаги суров, сякаш нищо не би могло д аповлияе на емоционалното му състояние в каквато и да било насока.Като че ли беше от лед.Не пропускаше удобен момент да прояви някой от многобройните си капризи.А в общуването си с другите беше невъобразимо горделив.Като цяло не беше особено общитетелен, държеше се властно и егоистично.Толерантност, внимание, съчувствие, добронамереност бяха непознати за него думи и емоции.Като че ли единственото нещо, което ценеше, обичаше и уважаваше дори прекомерно бе самият той.Интересите му бяха изцяло подвластни на персоналното му благополучие.Имаше само една цел - самоутвърждаване и извисяване над другите на всяка цена.ПОтребностите му бяха свързани с възприемането му от обществото като по-вуш, по-ценен, по-значим от останалите.Надценяваше всяко свое качество и го превръщаше в присъщо единствено на божествата.А нямаше нито едно духовно или материално свидетелство на неговото величие.Не бе написал нито една книга или стихотворение, които да докажат способностите на творческата му мисъл, не бе нарисувал нито една картина, която да се нареди сред шедьоврите в изкуството, не бе изобретил нищо ново и гениално, не блестеше с революционни идеи.С нехайство и самовлюбеност пропиляваше дори интелекта, с които го бе надарила природата.И въпреки желанието си да превъзхожда приятелите си, съучениците си и връстнците си, единственото нешо, което притежаваше повече от тях бе високомерието му.И макар очите му да пленяваха, всички събрани в него отрицателни качества отблъскваха всеки, способен да ги разкрие.Трудно е да проникнеш зад красивата маска на един такъв човек и да се докоснеш до черната му същност, но сториш ли го ведъж ти се иска да избядаш колкото се може по-надалеч от него, за да се спасиш от прокобата на всепоглъщащата му гордост.Колко жалко за тази прекрасна външност, която винаги ще бъде само обвивка на ужасната душа.
А сега и моето последно разяснение, за да не се чудят читателите защо в цялото описание на тази личност съм използвала минало вере, сякаш той вече не съществува.Да, за мен той наистина вече не съществува и дори се срамувам, че съм познавала такъв човек и съм попаднала под властта му.И нека всеки който прочете това да се пази от такива хора и да не с еподдава безпаметно на магията на красивия им поглед, за да не страда дълго след това.Пазете се от злата красота добри хора!


Публикувано от aurora на 27.08.2004 @ 16:09:23 



Сродни връзки

» Повече за
   Есета, пътеписи

» Материали от
   HelplesS

Рейтинг за текст

Средна оценка: 5
Оценки: 2


Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

24.04.2024 год. / 07:46:45 часа

добави твой текст
"Бяло лице, черно сърце" | Вход | 1 коментар | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: Бяло лице, черно сърце
от dara33 (dara33@bitex.bg) на 27.08.2004 @ 19:15:03
(Профил | Изпрати бележка) http://dara33.blog.bg/
в приказките много присъства този елемент
не е важна външността важна е душата
може да е красиво от вън, но да е гнило от вътре
не винаги да си красив означава непременно, че си добър
добре
дано всеки се опази от празните души
хубаво си ни разказала
зла красота...
като при Толкин опианяващото и красиво зло и неговите водовъртежи.
поздрав от мен.