Привет, Anonymous » Регистрация » Вход

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: pts2grimm
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 13994

Онлайн са:
Анонимни: 440
ХуЛитери: 1
Всичко: 441

Онлайн сега:
:: NadiKa

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Май 2022 »»

П В С Ч П С Н
            1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031         

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Съвет на сайта:
5 съветници

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаЕлена
раздел: Есета, пътеписи
автор: dedenze

Не беше Елена от Троя, а от Габрово. Възрастна, мургава жена, слаба и висока. Всяка вечер я виждах да се прибира с големи, тежки торби пълни с растения. 12 годишен, вече знаех , че това са билки. Живееше в малка, порутена къщурка с един алкохолик сред постоянни скандали и разправии.
Когато я срещах натоварена с билките и помагах, разпитвах какви са и къде ги бере. През лятната ваканция ми предложи да ме вземе със себе си. Дойде в къщи, обясни на родителите къде ще ходим, какво да нося и облека. Беше неука, бедна и изстрадала, но познаваше до най-малки подробности почти всички растения. За месец научих за десетки от тях, как се берат и съхраняват. Когато се прибирахме капнали от умора, тя винаги носеше по- тежките торби и се грижеше за мен като майка. Предавахме билките на пункта за изкупуване и винаги ми даваше половината пари, независимо ,че береше повече и по- бързо.
Бели, жълти, червени кантариони, равнец, овчарска торбичка, бъз, глог, шипки, гъби... Какво ли не, до днес бера и ги познавам. Освен прекрасната екскурзия сред природата, леля Елена ме научи на преклонение и обич към твореца. Не допускаше да убивам насекоми и всякакви живинки. Билките се режеха и беряха така,че растението, коренната система и мицелът да се запазят.
Страхувах се от жаби,гущери и змии. Доста време и отне да ми покаже и убеди, че съм в пълна безопасност, без да ги унишожавам. Всичко е взаимно свързано и нужно. Там където имаше повече гущери и прилепи,почти нямаше комари и мухи. Край дупките и дуварите, обиталища на смока мишелов, нямаше полски мишки и т.н....
Старите бяха във възторг от мен. Сутрин скачах от леглото по-рано от уречения час. Бях заякнал и загорял от слъцето, а апетита ми двоен. С огромно нежелание тръгнах пак на училище на 15 септември. Ходех при леля Елена
почти всяка вечер да разбера какво и колко е набрала,бяхме приятели. Уроците
и задълженията нарастваха и нямаше време за билки.
На 17 години с мой съученик и приятел, поканихме на вечеря в изискано заведение две готини момичета. Лошото беше, че и двамата нямахме пари.
Цените тогава бяха такива, че ни трябваха 10 лева за четиримата. Родителите беше изключено да помогнат и да станат съучастници в нещо забранено – алкохол, „жени” и вечерен час.
Веднага се сетих за билките. Шипките бяха узряли. Трябваще в събота и неделя да наберем 50 килограма. Който е брал шипки знае какво означава това количество. Сексуалният нагон обаче, е най-голямата сила на света. Работехме като зомбирани но успяхме – 48 килограма,плюс спестеното от две закуски.
Приятелчето не беше виждало шипков храст. Не знаеше,че плода не се дърпа за да се откъсне, а се пречупва опашката с три пръста. Беше тръгнал по риза с къси ръкави и ръцете му бяха така изподрани,сякаш е бъркал в чувал с котки.
Обучих го набързо, на втория ден беше достоен съперник.
Запалили цигари в приятна компания и изискан ресторант, се чувствувахме като млади богове. За изподраните ръце казвахме, че сме правили ограда с бодлива тел – звучеше по достойно. „Дамите” ни гледаха с уважение и закачливи усмивки. Не подозираха, че всичко е благодарение на Елена от Габрово.


Публикувано от Administrator на 28.10.2009 @ 18:36:51 



Сродни връзки

» Повече за
   Есета, пътеписи

» Материали от
   dedenze

Рейтинг за текст

Средна оценка: 5
Оценки: 1


Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

20.05.2022 год. / 01:27:32 часа

добави твой текст
"Елена" | Вход | 4 коментара (8 мнения) | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: Елена
от _katerina_ (lili_ket@abv.bg) на 28.10.2009 @ 19:20:59
(Профил | Изпрати бележка)
за мен беше удоволствие да прочета!!!
дано и в бъдеще да има по някоя леля Елена!
хубава вечер!


Re: Елена
от ANG на 28.10.2009 @ 21:28:49
(Профил | Изпрати бележка) http://angelangelov.wordpress.com/
много мил спомен


Re: Елена
от petsto (petarstoi@abv.bg) на 28.10.2009 @ 23:42:27
(Профил | Изпрати бележка)
Значи освен комунист си и билкар. Харесах. Успехи !


Re: Елена
от lubara на 29.10.2009 @ 07:05:20
(Профил | Изпрати бележка) http://lubopnikolov.blogspot.com
А сега шипките по колко се изкупуват?
Баща ми береше шипки и правеше шипков мармалад. Нямаше равен на себе си в брането, и в мармалада!
Поздрави, готина история, близка ми е.