автор: timon

Истината е винаги близо до лъжата. Ако лъжата е на една крачка от истината, то аз си мисля, че истината не се опитва да се отдалечи от нея, защото това й харесва.
Харесва й да е рубинена на цвят с метален привкус.
   Летецът беше готов за поредният полет. Обичаше си професията, защото около него имаше винаги хубави жени. Е, напоследък нещо не ги подбираха по красота, но от четири една хващаше поглед. И това му стигаше. Ръцете му бяха заети непрекъснато, устата му не спираше да бръщолеви, а те се кискаха на неговият тъп, просташки и безвкусен хумор. Разказваше само мръсни вицове и сам се очудваще на духовитостта си. Много “умен” беше, особено на тема вицове за стюардеси.
   Тръгна към самолета, а до него, както винаги, крачеха поредните дълги бедра. Никога не помнеше лицата им, но оценяваше хубав глезен и дълго бедро. За гърди, талия и ханш не мислеше. За него важеше изразът от един филм” И една шепа е достатъчна, ако са две Бог е бил милостив” .Седна в кабината и се приготви. “Дълъг бедър -1” му донесе сводката за пасажерите и любимото лате с много малко захар. След дългите бедра, кафето беше на второ място. Приготвяха му го със специален инстант, който той лично си купуваше от един специализиран магазин за кафе в Индийският квартал. Сам го откри. Вкусът му беше тръпчив, а при отпиване аромата беше особено силен, след приглъщане се усещаше като галене по небцето. С всяка глътка потръпваше от удоволствие. Всяка глътка като токов удар. Всичко това съчетано с пилотиране му даваше удоволствието от живота. Вярно беше, че всичко това гребеше с пълни шепи и не спазваше дозировки. Всичко в максимално количество - полети, бедра и кафе. Все едно членуваше в клуб” Адреналин”, без да плаща членски внос. И никога не мислеше за нещо лошо, напротив - беше отчайващ оптимист. Сякаш животът нямаше никога да свърши. Трите блага го правеха щастливец и кръвта му вреше.
   След 20 минути трябваше да излетят в посока Близкият изток, затова се наслаждаваше на кафето. Първата глътка го обля с ароматните си черни нюанси и танцуваше по небцето му ориенталският си танц. Затвори очи и се облегна назад, за да изпита вълната от удоволствие. Втората глътка, придружена с изпиващ поглед към “Дълъг бедър-2 “му донесе стрелкаща болка в лявото слепоочие, но не й обърна внимание. След това изпусна чашата, не чувстваше ръката си. Пред очите му всичко стана червено. Рубиненочервено.
Полетът беше отложен.