Той рови в кофите за къшей хляб.
(Лицето му се крие зад брадата.)
Кръстосва сам и като стар шаман
по улиците в стъпките на вятъра.
Не го познават. Старите му дрехи
отдавна са износени от друг.
Сега е нов човек човекът
сега се рови в чуждия боклук.
Главата му гъмжи от уравнения
от формули, закони и системи...
Но в бързея на нощните си бдения
не търси вече простите решения.
Не е отчаян, даже се усмихва,
подвиква ми: хей, ти не остаряваш!
В очите му, пречистени от нищото
безгрижие лукаво избуява.
Ръка за поздрав театрално вдига,
полюшва се и тръгва напосоки -
във тежките му стъпки спират
две врани, мълчаливи и безропотни...