автор: HariMarSui

Ей, дете, не ме ли видя? Наведи се, де! Не ме чува, сигурно. Аз съм орехчето.
До сега бях на дървото. Бях със зелена ризка и се криех в зелените листа. После ризката ми стана кафява. Натежах и паднах от клончето. Сега лежа тук и чакам да ме вземе някой. Ядката ми е много вкусна. Сладкишите с моите ядки са по- хубави от другите. Заслужава си да се наведе човек и да ме вдигне от земята. Ти какво, не ме ли виждаш? Ще ти кажа и още нещо. От мен става и красива малка топчица за коледната елха. Само трябва да ме облечеш със станиол и готово. Ще блестя от светлината. Е, видя ме най- после. Сега се наведи! Поклони се на това голямо дърво, което ражда нас- орехчетата. О, колко топли са ръчичките ти. Много ми е приятно. Да се запознаем. Както казах- аз съм...аз съм орехчето.