Не ме лъжи, че от утре е неделя.
Както се пропуква календара.
Злобно джудже с чукче е времето.
Дълбае ме,
докато наболи да те държа от ляво.
Характерно - /докога/ е дълга нощ.
По навик ли, да се повтаря.
Присъдените й пръсти галят лошо.
На студ.
Не стига тъмно да избягам.
Развивам целуфана -
катовете илюзий на сърцето.
Намирам го - уморено да посяда,
на везните - дадено и взето.
А от това така се обезмислям.
Че ми е твърде тихо...да крещя.
Защо в неделя, защо от утре...
Няма дни за празно и пълно.
Защото има сега.
И май е понеделник.
Самотника с душа.