автор: gumbert

Стихове, съчинени в една безсънна нощ

Не ми се спи, и няма светлина;
Навсякъде е мрак и сън досаден.

И само ходът на часовника
Монотонно тук раздава се до мен,
На парките мърморенето тихо,
И трепетът на нощна тишина,
И на живота мишето търчене...
Кое тревожи ме така?
Какво ли значи този скучен шепот?
Дали е упрек или ропот
На деня завинаги загубен?
Какво ти искаш пак от мен?
Зовеш ли ме, или пък пророкуваш?
Аз искам туй да разбера,
И смисъла във тебе да открия...

А.С. Пушкин
Мне не спится, нет огня;
Всюду мрак и сон докучный.
Ход часов лишь однозвучный
Раздается близ меня,
Парки бабье лепетанье,
Спящей ночи трепетанье,
Жизни мышья беготня...
Что тревожишь ты меня?
Что ты значишь, скучный шепот?
Укоризна, или ропот
Мной утраченного дня?
От меня чего ты хочешь?
Ты зовешь или пророчишь?
Я понять тебя хочу,
Смысла я в тебе ищу...