автор: PAWLETA

Защо сълзички пълнят твоите очички
и бавно спускат се по розови странички.
Повдигаш после мъничка ръчичка
и триеш тази хубава сълзичка.

Ела, легни до мен да ти разкажа
за черното море за рибите и плажа
за рачета и за скариди
и трудолюбиви миди.

Ще чуеш как крадливи чайки
превръщат се в грижовни майки,
и всички тези чудеса
се крият в нашата страна.

-Уплашено детето мило
запита:
-Где е туй море красиво
-А майката замисли се и рече.
-От нас намира се далече.

То почва там където свършва сушата,,
и свършва до началото на сушата.

Огромно е като небето
ала събира се в сърцето
със своите вълни чудесни
който пеят тъй различни песни.

А рибите големи, малки
танцуват горди, жалки
че днес са тук, а утре там
нали света е тъй голям.

Скариди, рачета свенливо
с крачета махат докачливо.
Те карат се на своите другари
-Вии спрете мидичката бисер прави.

Не чува никой тези вопли
дори рапана нещо чопли.
Но чайка, литне ли в небето
настава мир и тишина в морето.

Защото таз крадлива чайка
е вече станала и майка.
Тя иска рибки да яде
да носи даже и на своето дете.

Детето мига, мига и реши
-На чайката крадлива и не викаи ти.
защото нейните деца
са още с мънички перца.

А знаеш ли че тез перца
ги носи пенеста вълна.
Ако затвориш своите очички
и почнеш да броиш вълнички.
Тогава петата вълна
ще ти докара куп пера.