автор: libra

замръзнала от студ, копнея
снежни вечери
години мразех зимата
прегръдката и
от която щипеше
снегът изчистил сетивата
се изсипваше
в тези дълги тъмни нощи
в които никога не съм била самотна
защото бях със себе си
не си измислях образи
в сезоните които
безсмислено се сменяха
ти знаеш ли
ужасно тъжно е, но всъщност
аз никога не съм обичала
и мразех зимата защото
ние с нея си приличаме
сега е есен
а аз копнея снежни вечери
в които ледена висулка
да се стопи от дъха на нечие
обичане.