автор: naste

Всички казваха, че не съм му баща,
че въобще не прилича на мене,
че е груб, недодялан и ужасно красив -
като пламъка на пожара.
Аз повярвах и изгоних от мойто сърце
този стих не на мене приличащ,
даже викнах подире му:
- Ти не си мой -
и го гледах как пресича ужасно красив
през снагата на булеварда.
Той вървеше с развяна като знаме коса,
с ослепително бяла риза,
а отсреща го чакаше мойта жена,
но до нея въобще не достигна.
Връхлетя върху него с празничен рев
автомобилното стадо
и размаза на асфалта като седеф
лицето му - толкова младо.