автор: HariMarSui

Знаете какъв е летният дъжд. Завалява и спира изведнъж.
Бяха паднали първите капки. Листата на дърветата зашумяха.
Една мравка търкаляше пред себе си зрънце и си мърмореше:
- Трябва да се подслоня някъде. Ще загина от този дъжд.
Спря се и видя гъбката.
- Може ли, гъбке, да се мушна под чадърчето ти?
- Ако виждаш, че има място, моля заповядай. Преди малко се показах навън. Дажи не знаех, че имам чадърче.
- А аз мога ли да дойда?- каза някой умолително. Беше малка калинка.
- Ако има място, заповядай- покани и нея гъбката.
- Добре, че видях къде се мушна калинката. Идвам при вас- претърколи се едно бръмбърче.
- Ей вие, толкова ли много място има под чадърчето ми? Ако има, да повикам пеперудката кацнала под едно листо.
- Има място, има. И... като че ли става все повече и по- голямо.
Пеперудката сви крилца до мравката, калинката и бръмбърчето. Капчици вода падаха над гъбката. Изкъпаха я и спряха. Дъждът преваля.
- Много малка гъбка, а колко много душички спаси от дъжда- каза мравката, като буташе зрънцето си.
- Малка ли съм? Я ме погледнете! Малка ли съм? Ние гъбките растем от дъжда. Радвам се, че ви помогнах. Ако завали, пак заповядайте. Беше ми приятно.
- Благодарим ти, гъбке. Довиждане...
Всички поеха по своя път. Беше блеснало слънцето.