автор: Heel

Петър се опули в екрана на компютъра, а след това отново погледна фиша, който държеше в ръцете си. Почти всичко съвпадаше. Беше познал цели седем срещи в права колонка и от печалбата го делеше само още една среща.
Трябваше да познае и нея, иначе всичко пропадаше. Той извади калкулатора и с треперещи пръсти умножи коефициентите на отделните срещи. С последната среща общият коефициент ставаше 6231, което означаваше, че с това число щеше да се умножи първоначалния залог.
Никой от приятелите му не беше постигал такъв успех. Знаеше това със сигурност, защото често обсъждаше с тях изминалите тиражи.
Петър затвори очи и се замисли за предстоящата среща. Нямаше как да не “излезе” тази единица. Домакините определено бяха по-добрият отбор. Той стана и погледна часовника. Оставаха още десет минути. Трябваше да побърза, защото иначе щеше да изтърве началото на мача.
Той навлече якето си, нахлузи маратонките без да завързва връзките им и изтича до близкия магазин. Шмугна се пред една бабичка и си купи бира и чипс преди хората на опашката дори да си помислят, че трябва да започнат да мърморят. Върна се в къщи, включи телевизора и се тръшна на фотьойла. Мачът започна.
Неговият отбор – домакините, изтърва голово положение още във втората минута. Петър се изчерви от яд, махна с ръка и спомена единия от родителите на провинилия се нападател. Мачът се закучи.
Петър беше много изнервен от събитията на терена. Той не можеше да седи на едно място – ставаше, сядаше, кършеше ръце и псуваше. Неговият отбор пропускаше положение след положение.
Приходи му се до тоалетната, но отиде да се изпикае чак когато се появи опасност да намокри гащите. Точно когато струята се изливаше в тоалетната чиния, коментаторът започна да крещи. Той трепна и напръска без да иска теракотата. Заслуша се. Гостите бяха изтървали чисто положение. Въздъхна облекчено.
Ръцете му се потяха, а сърцето му препускаше. Не можеше да мисли за нищо друго, освен за мача. Не се интересуваше чак толкова от печалбата, колкото от тръпката, че ще спечели.
В момента, в който домакините се канеха да изпълнят пряк свободен удар пред наказателното поле, звънецът на вратата издрънча. Той не помръдна. Чакаше изпълнението на свободния удар. Звънецът дрънчеше измъчено, направо му късаше нервите.
Опасността премина и Петър изтича да отвори вратата. На прага стоеше жена му. Той примигна и я изгледа така, сякаш я виждаше за пръв път. Рязко отстъпи назад, за да й направи място. Младата жена не помръдна, стоеше на прага и се взираше в лицето на съпруга си.
– Пепи, добре ли си? Да не си болен?
– Хайде, Цвети, влизай де, отвън ли ще стоиш!
– Какво има, Пепи?
– Какво да има, нищо няма – отвърна сопнато Петър.
Тя влезе вътре и бавно затвори вратата.
– Лицето ти е зачервено, а и погледът ти е един такъв...
– Нищо ми няма – тросна й се той.
– Да не би мама нещо...
– Нищо и няма на майка ми.
Цветелина кимна, остави чантата си на портмантото и се наведе да се събуе. Петър се настани отново пред телевизора, като намали леко звука.
– Мач ли гледаш?
– Мач.
– Важен ли е? – попита Цветелина и повдигна вежди, взирайки се в съпруга си.
– Ами сигурно е важен, като ги гледам как тичат...
Петър реши да не й казва. Искаше да я изненада приятно след края на мача, а и не му се обясняваше много – много. Цветелина се завъртя на пети и тръгна към кухнята. Изобщо не й харесваше, че Петър не забелязва новия й мрежест чорапогащник.
Петър изрева и вдигна ръце, когато неговият отбор най-накрая успя да вкара гол. Лицето му сияеше от радост.
– Детска му работа – измърмори под носа си Цветелина и изгледа тъжно пълната с мръсни чинии мивка. – Пепи, напазарува ли?
Петър не отговори.
– Чуваш ли ме? – провикна се тя.
– Какво?
– Попитах дали си пазарувал.
– Всъщност ...не – измънка Петър и стисна зъби, когато нападателят на гостите за малко не изравни резултата.
Цветелина се появи на прага, скръстила ръце на кръста.Брадичката й стърчеше напред,а долната й устна потрепваше. Петър се пулеше в телевизора и изобщо не забелязваше жена си. Тя застана между него и екрана.
– Какво правиш, Цветелино! Пречиш ми! Махай се веднага оттам!
Тя не помръдна. Очите й блестяха гневно.
– Гаси телевизора! Има работа. Трябва да се мият чинии, да се пазарува, кофата е пълна догоре...
Петър стана и стисна юмруци. Не можеше да се контролира. Без да се замисля, той бутна жена си настрани. Цветелина се спъна в една табуретка, политна назад и падна тежко по гръб. Главата й се удари в ръба на камината.
Петър не забелязваше нищо друго, освен екрана на телевизора. Кършеше притеснено ръце, защото гостите бяха изравнили.
Цветелина изохка тихичко и сбърчи учудено вежди. Опита се да се надигне, но не успя. Краката й вече не я слушаха, а петното кръв под главата й бързо се разширяваше. Малко по-късно тялото й застина напълно и очите й се изцъклиха, придобивайки стъклен блясък.
Домакините отново поведоха и Петър се разкрещя като обезумял. Мислеше си колко щеше да е хубаво, ако беше заложил повече пари, а не само десет стотинки на колонка.