автор: Remembrance

...

Събирам те на части, мило мое видение.
Разпръснал си сърцето си в тъй много лица...
И когато те търся - уж в отклонение -
в пъзела картинен оковавам моята тъга.
И знам, и вярвам, че някой ден - без съмнение
ще докосна ириса безкраен - световни чудеса...
Дотогава, любов, приеми моето споменно вълнение,
и като дар - дъх сладка човешка самота.