автор: ida

Посветено на всички железничари

„Моля Ви, шефе, да ми разрешите
домашни дежурства да давам,
Знам, че в кодекса това го не пише,
но имам да връщам и заем…

Моля те, шефе, опирам до тебе,
защото не ми разрешават…
Щом с „нощни” дежурства аз часовете
съгласно кодекса ги правя…

Плача, защото с какво заслужавам
мизерната, жалка заплата…
Плача, защото не мога да давам
опора. А раснат децата …

Две дъщерички си имам, големи,
едната за бал ще я стягам…
Моля те, влез ми във положение…
Къде да отида, да бягам …”

…

Непоносимо е да си свидетел,
когато се сриват мъжете…
Толкова болка в очите им свети
и толкова мъка в сърцето…