автор: krasavitsa

- Имам гениална идея за арт проект, само да намеря спонсор. Ще направя арт инсталация. Обявявам се за последовател на великия Дали и успехът ми е в кърпа вързан. Най-важното е да се уцели наименованието, другото е лесно.
- А имаш ли идея за него?
- Имам, глупачко, как си позволяваш да се съмняваш? Ще се казва “Екскрементите на свръхчовека”. Макар и нескромно, това съм аз. Не виждам защо свръхчовеците трябва да са скромни, Дали го е казал толкова отдавна. Половината от публиката ще дойде, защото не знаят какво е това “екскременти”. Хубаво ще е и спонсорът да не знае какво е, за да се изръси. Но съм сигурен, че ще имам голям успех. Ще преноминирам смислите. Хайде сега сложи повече чесън в таратора, за да мога след това да се отдам на изискани оригвания.
- Благодаря ти за доверието да присъствам на тези ти възвишени занимания, те засищат и слуха, и обонянието ми. Извини дързостта ми, наистина съм нищожество, господарю на ноосферата, фертилните напъни и тилните стойки. Ако Ницше беше жив, щеше да те боготвори, но засега временно ще трябва да се задоволиш само с моето обожание.
- Искам доказателство за думите ти, нищожество такова. Помисли как ще ми го дадеш... о, как можах да се изразя толкова елементарно, забрави веднага или ще те унищожа!
- Екскрементите на мозъка ти ще ухаят във вечността, бъди сигурен! За мен би било чест да бъда не само унижена, но и унищожена от теб, но ако позволиш, изказването ти съвсем не беше елементарно, аз не успях нито да го разбера, нито да го запомня. А си добре запознат с жалкия ми мозък и дори си позволявам да се надявам - достатъчно отвратен от него.
- Ах, това отвращение... колко е шик и колко ме привързва към теб. Ще те обявя за почти гениална, защото аз не мога да бъда разбиран, а още по-малко обожаван от когото и да е. Разликата между мен и теб е в потенциала на това “почти”. И най-красивите думи са безпомощни да изразят възвишеността на идеала ми, затова ще използвам най-гадните, за да изразя неизразимото и да изправя на нокти всички естетически категории. Но днес не съм доволен от себе си, а и ти си ми напълно безполезна.
- Как така, нима забравяш потенциите на онези метаморфози на пътя, преминаващ през моста на въздишките, оста на колелото, а и колениченето ми пред животворното оръдие, аз вярвам в потенциите на твоя потенциал! Как да ти докажа колко много те мразя, чудовище мое? За теб съм готова да бъда най-гнусната, най-миризливата, не, най-вонящата! – тя се напъна и изпълни интериора с аромати.
- Благодаря ти, гнусна моя, свинщините ти ме превръщат в най-изискания мъж, а това винаги е било най-съкровеното ми желание. Но не съм доволен от теб, краката ти днес не миришат достатъчно. И потта под мишниците ти е с примес на дезодорант. Как смееш?
- Прости ми, повелителю мой. Следващият път обещавам да дойда достатъчно вмирисана. А и мисля да не си мия зъбите дотогава, това ще те удовлетвори ли?
- Ще видим. Коя си ти, та да ти давам обещания?
- Защо ми изглеждаш толкова величествен?
- Защото съм. Но не ме отклонявай от пътя ми, време е да помисля за подробностите. Искам изложбата да вони, това ще предизвика много голям шум, всички критици ще се надпреварват да интерпретират дълбокия ми замисъл. Ще създам най-оригиналните тенденции в изкуството и ще стана световно известен, което заслужавам отдавна. Искам миризма, която да предизвиква най-съвършената, най-софистицираната погнуса.
- Ако позволиш, нещо средно между вмирисана риба и застояла пикня?
- Наистина, задушливата воня ще е пътят, по който ще тръгнем смело. Ще те възнаградя, клетнице грозна и зловонна, ще ти разреша милостиво да присъстваш на откриването, твоето предназначение ще бъде да си гнусният фон на моето величие. Дори ще ти позволя да стоиш до мен, на фона на пъпчивото ти лице никой няма да забележи брадавицата на върха на носа ми. Ще те впиша в завещанието си – калта от ушите и последните ми гурели ще бъдат за теб.
И тръгнаха да търсят спонсори.