автор: Com_ocio

Вчера, хей тъй, както си стоях, съвсем безсмислено и безотговорно умрях.
Разбирам ехидната ви усмивка, подсилена от ироничния поглед, забил се някъде между тези редове, възбуждащи в съзнанието ви най-абсурдната мисъл – „от умрял – писмо”. В този век на електронна комуникация, може би ви звучи невероятно, но през миналия век се е случвало, благодарение предшественика на БТК – ПТТ.
Увлякох се. И приживе обичах да обяснявам, но след възнасянето(демек, след като предадох Богу дух) до такава степен, че си губя мисълта.
Няма да ви разказвам как ме прободе в лявата област на гръдния кош, как ми изтръпна тилната област на главата, как оцъклих очи във вечните ловни полета и се преселих в тях. Днес двама от най добрите патолози установиха инфаркт, инсулт и още куп неразбираеми за мен медицински термини, като причина за моя така наречен преход.
Реейки се в необхватното небесно пространство, аз не престанах да мисля за всичко и установих такива загуби за родната икономика и държавност, че ми настръхна косата, от което двамата патолози получиха леко умствено неразположение и замръзнаха като статуи на касапи със скалпели в ръцете.
Та мисълта ми беше за загубите и кризата. Местните търговци загубиха един клиент, който купуваше сирене(което не е сирене), кисело мляко(което не е кисело мляко), колбаси(които не са колбаси), месото с 20 годишен изтекъл срок на годност, хляб(който не е хляб) и какво ли не още което не е това, за което го мислим. Данъчните загубиха един редовен данъкоплатец. БТК, енерго, ТЕЦ умножиха приходите си по 0 и изпратиха предложение към правителството за извънредно вдигане на цените на услугите им, с цел покриване на загубите. Една електорална единица отнесе редовния си глас при Свети Петър, който с голямо желание отвори широко портите към отвъдното.
Единствените печеливши от тази ситуация се оказаха НОИ. Шефа им веднага направи баланс и с печалбата си поръча нов служебен автомобил. Радвам се, че утре по време на погребалната церемония, сред хилядите трагични физиономии, ще има поне едно усмихнато лице естествено, ако не присъства никой от вас, защото причината да пиша тези редове е да ви поканя на моята пищна и неповторима погребална церемония. Не е необходимо да носите четен брой китки, да мачкате каскети и да правите печални физиономии освен, ако не съжалявате, че не сте на моето място.
Аз съм щастлив, че се отървах!