автор: yotovava

В подлеза млад музикант
свири зад своята шапка
и дребни банкноти валят,
като ноти разстреляни падат.

Свири китара измъчена
и проскимтява гладна хармоника.
Ах ти, музико моя, напъпила
върху пръстите на бездомника.

Няма думи по тебе да шият
и не могат придворни поети.
В тебе плаче душата на бедния,
взел за жена немотията.

С теб се смее лудият от квартала
и покръства играчките дървени,
а в сълзата му чиста узрява
само обич и прошка на тръгване.