автор: hely

Край мене е ведро -
рози и крем,
само ме нерви
досаден проблем.

Дали съм в кафето,
дали – на пазар,
дращи в ухото
досадната твар.

"Не ме подминавай,
не ми се цупи!
Твой съм и нищо,
че гледаш встрани.

Стига приказва,
стига кафе!
Чуй ме накрая,
и виж ме добре."

Излизам от релси,
извивам му врат,
а той бил специален -
крилат и хвъркат.

Литна високо,
махна с крилце,
Свободен бил вече,
"Мерси от сърце."

Аз – безпроблемна,
отвътре ми ври!
Празно е някак
и ядно дори.

Кафета и рози,
скука от крем...
Липсва ми тръпка.
Къде си, проблем?