автор: Mistral

...
отдавна пораснах станах голяма
лозата на двора ме задминаваше всяко лято
но аз успешно си наваксвах всяка зима
отдавна престанах да пиша писма без адрес и посока
престанах да вярвам в чувства написани
престанах да викам на сън, да се боря с кошмарите
престанах да виждам в последния залък късмета си
да събирам трохите в шепи, да хвърлям сол над главата си
престанах да вярвам в поредната глътка вода преди тръгване
и малък земетръс ме кара да забравя какво съм мислила
и после пак напосоки търся началото
не вярвам на светещия връх на цигарата
престанах да поливам цветята у дома
не искам да вярвам в късчето босилек в джоба си
престанах да броя до десет преди да избухна
престанах да мечтая за лунни нощи на брега на океана
не вярвам на никого, не вярвам дори и на себе си
угасям свещта с два пръста и размазвам горещия восък
залепям на миналото топъл печат неразрушим
полят с червено вино за мир на душите