Какво би желал да стори
за любимата си Феичка
един Вълшебен Дух?!?
Дарил би я с прималяващата красота на
копнежно-розова едва напъпила утрин
в прозрачно-гълъбов воал обгърлена
с дъха му жасминов облъхната ветрено
Отвел би я в незнайно никому някъде
нашепвайки втъкани в плътта й заклинания
и би изписвал с перо от влюбен лебед
сърчица и змийски зъби върху раменете й
Държал би я върху коленете си люшкащо
като на бебе би изпивал сълзите й пъпешни
и по мочешки драскал би около трапчинките
на прасковените й бузки мечове и корабчета
Обсипал би я с несметно хищни вълчи ласки
с парче по парченце от сърцето си би я хранил
от тъгата си нектар би вливал в пробити шепи
за да напоява жаждата й за миг безкраааайност
Рисувал би я с дъгоцветно прокървили нокти
до полуда би я гледал през копринена решетка
почти би я докосвал, но не съвсем, до призрачност
и дланите й разперени в бленуваност биха летяли
Довеждал би я до пулсации на неонови светулки
през шипкови храсти косите й би сплитал на кълбо
нозете й би къпал с козе мляко, мед и ябълково вино
за да ги попива баааавно с устни разжарено-лютиви
А после... после нито Феичката, нито Вълшебният Дух
биха си спомняли в без-електронното си опиянение
какво се е случвало и дали на тази земя са останали
или в паралелни измерения в ЕДНО са се преливали
... Дали Духът Вълшебен на теб ти е разказал
повече за истинските желания на Феичката?!?